Старият мост на река Вит при Плевен

  • Особено важно място в богата история на Плевен заемат събитията от периода на Възраждането и Руско-турската война от 1877-1878 г. 

    Това е времето на икономически подем, интензивно изграждане на градска и извънградска инфраструктура, разцвет на културата и просветното дело, активно участие в църковните и националноосвободителните борби. Основно място в икономиката на града заемат животновъдството, земеделието, лозарството, традиционните занаяти като кожарство и бояджийство и не на последно място търговията със зърно и добитък.  

    Градът е център на кааза в Русенски санджак. 

    Строителството на моста е свързано с проекта на Митхад паша, деен и амбициозен управител на санджака, за изграждане на шосейната  мрежа в Дунавския вилает, като важна стъпка в развитието на търговския обмен, превоза на товари и пътници и осигуряване на съобщенията. С изграждането на шосейната мрежа Плевен се свързва чрез добре устроени пътища с Русе, София, Ловеч, Свищов, Никопол и други административни центрове във вилаета. Стабилен каменен мост се изгражда на река Вит през 1867 г., днес известен като „стария мост”. Той е построен с дарения,  възлизащи на 28 464 гроша, събрани от над 20 души българи и турци, еврейската община, еснафските организации на кръчмарите, касапите, бояджиите и кафеджиите в Плевен. Проектирането и строителството му е дело

  • на тревненския майстор Генчо Кънев – Големия. Мостът е каменно-дървен, с каменни устои и дървено пътно платно, с подкосно-ригелна система. 

    Освен че е част от извънградската инфраструктура на град Плевен, изиграла важна роля в развитието на икономическите и търговските  му връзки с други места, мостът става и важна част от историята на града. 

    В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на практика тук се решава понататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три кървави щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо. 

    След третия неуспешен щурм на града на 30 август/ 11 септември 1877 г. руското военно командване взема решение за обсада. Блокадният пръстен е дълъг около 50 км и е разделен на 6 участъка.  През шестия  участък, поверен на Гренадирския корпус, минава главната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври руската гвардия прекъсва напълно тази стратегическа връзка. Остава една решителна битка за града, която ще се разиграе в началото на декември в долината на река Вит. 

    Около моста се разиграва

  • финалът на петмесечната битка за Плевен, той се споменава във всички документи, където се говори за падането на града и присъства на всички изображения на съдбоносното сражение.  По него  минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус генерал Ганецки чака известие за обявяване на пълна и безусловна капитулация, потвърдено лично от Осман паша. Същото с нетърпение и напираща радост очакват застаналите пред моста и по близките хълмове победители и с мъка и тъга – победените.

    Заедно с много други обекти от времето на Руско-турската война 1877-1878 г. в Плевенския регион мостът на р. Вит е обявен за паметник на културата с национално значение в бр. 93 на „Държавен вестник”  от 1969 г. 

    През годините се предприемат няколко опита за възстановяване  на вече поовехтелия мост. През 1966 г. арх. Караязов изготвя проект за негова реставрация, който не е одобрен. 

    През 1969 г. за нуждите на Нефтохимическия комбинат незаконно са прекарани тръбопроводи с диаметър 150 см и колектор за фекални води. През 1970 г. мостът е затворен за преминаване на превозни средства, извършвано е проучване за адаптация на моста и за прикриването на тръбите, но не са предприети никакви действия. 

    През 1971 г. е направен нов проект за възстановяване на моста, чиято задача е “да се доведе видът му

  • максимално близо до първоначалния му вид”. Оригиналният мост има дървена пътна настилка, дървен парапет, каменни устои с 10 отвора, леко уширени от южната страна така, че мостът е леко извит: северната му страна е дълга 112,32 м, а южната – 114,92 м.  По-късно е направен ремонт, при който дървени греди са заменени със стоманени. 

    През 1974 г. ширината на пътното платно е 7,32 м, а ширината на устоите – 12,20 м.  

    За последно мащабни реставрационни работи  по моста се провеждат по повод 100-годишнината от освобождението на България през 1976-1978 г.: подмяна на подовите греди, импрегнация, боядисване на парапета. Има и други дейности след тази дата, но без особен ефект. 

    През същата година със средства по европейска програма ще се извърши реставрация и възстановяване на моста с използване на стари снимки, рисунки и описания, за да се върне първоначалния му облик,  създаден от  майстора Генчо Кънев. 

    Самото съоръжение отдавана не е в експлоатация. При ремонт и изправяне на шосето за София е изграден нов мост – широк, стабилен и удобен за нарасналия транспортен поток. Бившият мост е запазен в качеството си на архитектурен образец и свидетел на бурните събития, разиграли се около него в деня на освобождението на град Плевен.