ПАНОРАМА „ПЛЕВЕНСКА ЕПОПЕЯ 1877 г.”

  • Панорама „Плевенската епопея 1877 г.” е изградена във връзка със 100-годишнината от боевете при Плевен по време на Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на града на 10.12.1877 г. Разположена е в Скобелев парк, на бойното поле, където по време на ІІІ-я щурм за Плевен /11-12 септември 1877 г./ се водят най-ожесточените сражения за превземане на града от руската армия. Първата копка е направена на 19 януари 1977 г., а официалното откриване е на 10.12.1977 г. В специална капсула, вградена в ротондата е поставен Завет към поколенията, който по волята на създателите на Панорамата ще се отвори през 2077 година.

    Сградата е с характерната за панорамите кръгла форма. Височината на корпуса с щиковете, които се издигат над тялото на сградата, е 47 м. Трите хоризонтално разположени пръстена напомнят за трите щурма на Плевен и за трите гребена на Зелените възвишения, където се водят най-ожесточени боеве по време на третия щурм, а външният фриз от щикове символизира победата.

     

    Уводна зала.

    Шест картини в уводна зала представят моменти от историята на българския народ от падането на България под османска власт до Плевенската епопея 1877 година:

    Османско иго. Автор Н. Овечкин.

    Априлско въстание . Автор Н. Овечкин.

    Манифестация в С. Петербург в защита на българския

  • народ. Автори: Н. Овечкин, В. Лемешев.

    Преминаване на р. Дунав от руските войски. Автори: Н. Овечкин, И. Кабанов.  

    Боят за Самарското знаме. Автор Н. Овечкин.

    Шипка. Автор Н. Овечкин.

     

    Зала Панорама „Трети щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г.”.

    Живописното платно в зала Панорама „Трети щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г.” представя най-критичния момент в боя при Зелените възвишения – около 16.30ч. на 11 септември, когато ген. М. Д. Скобелев начело на своя отряд превзема едно от двете най-силни турски укрепления на юг от Плевен – редут „Кованлък” и се врязва в центъра на турската отбрана. Един час по-късно е превзет редут „Исса ага”.            

    Залата е с кръгла форма и диаметър 40 м. Зрителната площадка е 13 м. Живописното платно /115 х 15 м/, изтъкано от лен, е цяло и е съединено само с един шев. Общата площ на живописното платно и предметния план е 2 800 м2. Дискретният преход от предметния план към живописната картина и балансираното осветление в залата създават усещане за реалност в пространството и зрителна перспектива до 7-12 км.

    Живописната картина, изобразена в кръг, следва действителното разположение на

  • местността и обектите и създава илюзията, че посетителят е в центъра на бойното поле.  От зрителната площадка се открива изглед на Плевен и околността.


    Зала Диорама „Последен бой за Плевен в долината на р. Вит на 10.12. 1877 г.”.

    Автори: Н. Овечкин, А. Чернишов, И. Кабанов, М. Ананиев, В. Есаулов, Г. Есаулов.

    Размери - 17 х 5 м. Обща  площ заедно с предметния план - 150 м2.

    В зала Диорама „Последен бой за Плевен в долината на р. Вит на 10.12. 1877 г.” е представен най-драматичният момент от боя на 10 декември, когато турската армия атакува блокадната линия в най-близкия до пътя за София VІ-ти блокаден участък – при моста на р. Вит, на 7 км на запад от Плевен, но е разгромена от руския гренадирски корпус под командването на ген. И. С. Ганецки. Командващият турската армия при Плевен Осман паша се предава с цялата си елитна армия и въоръжение в състав: 10 паши, 2128 офицери, 37200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

     

    Заключителна зала.

    Капитулацията на Осман паша. Автори: Н. В. Овечкин, А. М. Чернишов.

    Зимното преминаване на Балкана. Автори: Н. В. Овечкин, А. М. Чернишов.

    Картините „Капитулацията на Осман паша” и „Зимното преминаване на

  • Балкана“ в Заключителна зала представят два изключително важни момента в Руско-турската война 1877-1878 г. Победата при Плевен и капитулацията на армията на Осман паша при Плевен е преломен момент в хода на бойните действия. Оттук започва началото на края на последната Руско-турска война 1877-1878 г. Зимното преминаване на Балкана е блестяща военна операция, която води до освобождаването на София и Пловдив, овладяването на Шейновския укрепен лагер и крайната цел – успешния изход на войната 1877-1878 г.

    Експозицията в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е съчетана с галерия от бюстове на военни дейци и литографии от ХІХ в. – своеобразен разказ за Руско-турската война и Плевенската епопея 1877 г., икони на художника Г. Данчов – представител на българското възрожденско изкуство, графики на Сидония Атанасова, оръжие и  военни униформи от Руско-турската война 1877-1878 г.

    Изключително ефектни и атрактивни са реставрираните в автентичния им вид картечници „Гатлинг”, обр. 1865 г., които са на въоръжение по време на Руско-турската война 1877-1878 г.

    Панорамното изкуство има над 200-годишна история. Създадени са над 100 панорами, от които действащи са около 70. Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е от малкото мемориални музеи, разположени на бойните полета, каквито са тези в Куликово поле, Ватерло,

  • Бородино,  Аустерлиц, Лайпциг, Полтава, Малоярославец, Севастопол, Стони Крик  /1813/, Онтарио – Канада и др.

    От покривната площадка на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” се открива реален изглед на местността с бившето бойно поле и Зелените възвишения, откъдето Белият генерал атакува подстъпите към Плевен.  На 11 септември, на бившето бойно поле, където е построена Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, се организира историческа възстановка на Третия щурм на Плевен, проведен на 11-12 септември 1877 г. Неумолимият ход на времето отрежда място на тези героични и изпълнени с драматизъм събития в историята, но в паметта на поколенията образът на „Белия генерал” е все така жив и обаятелен – на бял кон, с вдигната сабя в ръка, начело на своите войници – така, както е изобразен на платното в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”.