На територията, заета от крепостта, животът не секва в продължение на хилядолетия. Първите следи датират от каменно-медната епоха (4200-3600 г. пр. Хр.).

Както показват досегашните археологически и епиграфски проучвания, през ранната античност, в периода от І до края на ІІ в.  на територията на сегашната крепост е съществувало укрепено селище – муниципия Дианензиум със светилище на Диана Герметита. Информация за това дават два латински надписа. До 151 г. регио Дианензиум е в границите на Сердикийската стратегия. 

Археологическите материали показват, че недалеч от Дианензиум, в центъра на днешния Плевен,  римляните създават в І век крайпътна станция, наречена Сторгозия. Тя е разположена на важния във военноадминистративно и търговско отношение път от Улпия Ескус за Филипопол. Постепенно се издига като търговско селище – емпориум

В края на ІІІ в. – време на опустошителни готски нашествия селището Сторгозия, се измества от пределите на днешния град и продължава своето съществуване на естествено защитено място в Кайлъка. Оформя се като крепост, защитена с масивни стени, ограждащи площ от 30 дка, оградена с дебел до 2,20 м крепостен зид. В по-ранно време там е имало храм, посветен на върховния римски бог Юпитер Оптимус Максимус.

Вероятно по това време Дианензиум е заличен като имена географско селище, свързано с

името наезическа богиня и новоизгразената тогава крепост е преименувана на Сторгозия.

Опожаряване е при нашествието на хуните през V в.

Късноантичната Сторгозия престава да съществува към края на VІ и началото на VІІ в., когато е населена  с нови обитатели – славяни и прабългари.