Крепостта

  • Морфографският характер на природната среда  е предпоставка за съсредоточаване на култов живот и изграждането на религиозен център тук.

    Крепостта е имала две порти и три кули. Главната порта, достъпна и за превозни средства, е оформена на западната страна. В подножието, покрай реката постепенно се изграждат частни и големи обществени сгради, украсени с мрамор и мозайки.

     В резултат на археологическите проучвания са разкрити и реставрирани две монументални обществени сгради – базилика и хореум. Базиликата (старо християнска църква) е монументална култова сграда с размери– дължина 45,25 м и ширина 22,20 м. Те я поставят в числото на най-големите базилики, разкрити досега в България. В първоначалния си план тя е трикорабна, с една полукръгла абсида, с едноделен притвор от запад и преддверие с колонада в римско-коринтски стил. След V в. планът й  е допълнен с две абсиди към страничните кораби. Във височина нейните каменни зидове са имали тухлени пояси. Те подсилвали нейния естетически ефект. Централния кораб е бил с двускатен керемиден покрив, е страничните – с едноскатни.

    Крепостта е опожарявана при нашествието на хуните през V в.

     При възстановяването й са изградени две допълнителни абсиди към страничните кораби и е оформен сложен олтар, отговарящ на настъпилите промени в църковната служба на ранна Византия.

  • Вътрешната украса на храма се е състояла от ажурна мраморна олтарна преграда и амвон. Колонадите са били с коринтски капители, архитрави и корнизи с растителна украса. Стените са украсени с многоцветна мозайка от стъклени кубчета, камъчета и теракота. Частично е разкривана през 1909 г., а цялостно през периода 1962-64 г.

    Северно от базиликата е запазен хореумът – складът за съхранение на зърнени храни с дължина почти колкото самата базилика.