Разкопки

  • При разкопките на крепостта е открит единственият  в страната оловен печат /пломба от писмо/ на латинския император Балдуин ІІ.

    Откритите до сега археологически и нумизматични паметници и тяхната хронологическа последователност показват, че след средата на ХІІІ в. Плевен вече е типичен средновековен град, има развити търговия и занаяти. За значителното   парично обръщение говорят намерените в крепостта голям брой редки монети на средновековните български царе. Хронологически най-ранна е една скифата на Йоан Асен ІІ, открита в района на некропола на в м. Стражата. Проучванията датират гробовете от времето ХІІ-ХІV в. Показателно е присъствието на десетки монети, известни като „латински имитации”, които в началото на ХІІІ в. Венеция и Дубровник секат за нуждите на търговията си с българите. Те подчертават мястото на Плевен по пътя от столицата  Търнов към тези големи търговски центрове, имащи важна роля в икономиката на България и след управлението на Йоан Асен ІІ.

    В течение на 80 години, със значителни прекъсвания, са извършвани археологически разкопки и проучвания на крепостта и прилежащата й територия,  която включва подножието на крепостта и синхронния й некропол в местността Стражата, както и отделни гробни съоръжения.

    Първите разкопки са проведени през 1905 г. от Юрдан Кантарджиев. Проследена е западната крепостна

  • стена и кула. През 1910-11 г. Коста Вълев разкопава голям архитектурен комплекс до крепостта. Установена е представителна сграда с вътрешен двор. В следващите години до 1915 са проучени и други обекти в Кайлъка.

    От юли 1955 г. разкопките се ръководят от проф. Станчо Ваклинов, от 1957 г. е разкопан и некрополът в Стражата. От 1960 до 1964 г. е вторият етап от проучванията на крепостта. От 1970 до 1981 г. са проучвани източната, североизточната, дял от западната крепостна стена, разкрита е западната порта и т.н.